Скъсаната дига на шламохранилището в Калкас е поредният инцидент в дългия списък от кризи и беди, сполетели нашия град в последните години. Вече имаме достатъчно опит, за да знаем какво следва. Както и при предишни случаи, кризата се решава с изпращането на няколко министри на място, които взаимно си благодарят за бързата реакция, но всъщност нагледно показват, че не са си свършили работата. Предстоят няколкодневни информационни терапии на ниво отговорни министри, които ще са достатъчни да разколебаят хората дали да вярват на очите си или на официалните обяснения, с което и темата ще потъне в информационния поток.
Проблемът с шламохранилището на ТЕЦ-Република обаче ще остане актуален за гражданите на град Перник и след като слезе от класацията за топ новини. Това е така защото този обект е опасен не от вчера. Отдавна е опасен е за въздуха, който дишаме, тъй като е източник на огромно запрашване. Опасен е за река Струма и земите в района. Сега вече се убедихме, че депото се експлоатира неправомерно и поставя населението в реален риск при преливане на огромни маси от смес между вода и отпадъчен продукт от дейността на ТЕЦ-а.
Филмът, който гледаме отново, е същият като този с водната криза, с незаконното складиране и горене на боклуци, с обгазяването на града, с водопровода. Вървим след събитията, без да е ясно защо и как се стига до тях, молим се да няма фатални последици, а някои дори се радват, че след поредния проблем ще ни обърнат повече внимание и току виж всичко се оправи. Може и това да е начинът за оправията, но на нас не ни харесва.
Изразяваме позицията си по въпроса, защото шламохранилището в Калкас е особено чувствителна тема за Сдружение „Дишай, Перник“. В последната година насочихме усилия да фокусираме общественото внимание към тази язва на града ни. Организирахме мащабно засаждане на фиданки именно там, в непосредствена близост до депото, за да се намали запрашването на въздуха. Организирахме изложба със снимки от същото това място, за да покажем и разкажем на хората, че там се случват нередни неща, които са опасни за всички нас.
Като продължение на тази ни дейност, през ноември 2019 г. се обърнахме с писма до МОСВ, РИОСВ и Министерство на енергетиката с въпроси относно въпросното шламохранилище. Питахме тези институции: (i) дали ТЕЦ-Република разполага с действащо съгласно закона депо (сгуроотвал), където се депонират отпадъчните от дейността му материали, (ii) кои са разрешените към момента депа (сгуроотвали), където ТЕЦ „Република“ депонира отпадъчните от дейността му материали, (iii) както и какъв е статусът на депата “Сгуроотвал “7-ми септември” и “Сгуроотвал “Кудин дол”, т.е. закрити ли са въпросните депа, и има ли право дружеството да депонира отпадъците от дейността си на тези места.
Въпросите ни не получиха отговори до момента на инцидента в Калкас. Едни истини обаче отново са наяве и показват, че в този вид дейността на ТЕЦ-Република е опасна за живота и здравето на хората.
Напомняме, че отговорните институции дължат отговори на нашите въпроси, но и ефективни действия за предотвратяване на подобни кризи. Именно за тези неща ще продължим да настояваме и да работим с позволените от закона средства.