Днес, 21 октомври 2022 г., в х-л „Елит“, гр. Перник, се проведе кръгла маса на тема „Перник в преход – а сега накъде?“. Това е третото, последно събитие от проекта „Повишаване информираността на гражданите за рисковете от изоставените открити рудници и шламохранилище като източници на замърсяване и намиране на възможности за разработване на адекватно решение“, финансиран от Европейската климатична фондация.
През тези 12 месеца на проекта бяха осъществени редица дейности, които да поставят темата за наложителната рекултивация на откритите рудници и на шламохранилището, след като те бъдат спрени от експлоатация. Бяха направени опити да се започне комуникация между държавните институции, бизнеса, неправителствените организации и гражданите, за да може възстановяването на терените, усвоени от концесионерите, да започне навременно и да бъде качествено изпълнено.
При откриването Силвия Рударска от „Дишай, Перник“ определи две основни трудности, с които сдружението се е сблъскало – нежелание за комуникация от страна на институциите и липса на публични данни за фирмите концесионери. Трите министерства, които отговарят в някаква степен за рекултивацията на нарушени терени – Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и индустрията, министерството на регионалното развитие и благоустройството не успяват да изпратят подготвени представители, които да разяснят коя институция за какво отговаря и как се случва комуникацията между тях.
МИИ бяха изпратили изпълнителния директор на „Еко Антацит“, г-н Християн Султанов, и главния еколог – г-н Антон Варадинов, които запознаха аудиторията с дейността на дружеството и се извиниха, че няма как да бъдат от голяма полза за дискусията, тъй като Еко Антрацит отговаря само за рекултивацията на предприятия, които са ликвидирани. Що се отнася до концесиите, самият концесионер е длъжен да осъществи рекултивацията. Антон Варадинов обърна внимание, че освен замърсяването на възуха, се наблюдава последващо замърсяване на подпочвените води, макар терените да са вече рекултивирани и усилията на „Еко Антацит“ са в тази посока.
Пулмологът и експерт от Сдружение „Въздух за здраве“ д-р Александър Симидчиев каза: „Въздушното замърсяване е фактор, който не може да бъде индивидуално регулиран и затова то е много по-трудно за повлияване, защото то изисква мерки с общинската власт и с държавната власт“. Също така представи връзката между излагането на ФПЧ 2,5 и мозъчно-съдовата болест, включително и Алцхаймер. И добави „Въздуното замърсяване е здравен проблем, който касае като нас, така и децата ни, както сега, така и за в бъдеще“.
„Ако тези неща, които са научно и здравно доказани от десетилетия, включително и в България, не влязат в системата на разпределянето на средствата и не минем на ниво превенция, а не на ниво лечение, винаги ще сме на последни места по ниво смърност и заболявания… И в крайна сметка Европа и Европейския съюз е този политически съюз, и ние като част от него, който активно поставя решението на този проблем, на ниво политики, на ниво финанси и на ниво наказания. Ние общо взето и по трите сме много назад и това всъщност са дефицитите в нашето общество.“ Това каза Георги Стефанов, експерт и ръководил на проекти в областта на климатичните промени, опазването на околната среда и енергетиката, а също така и Началник на политическия кабинет на заместник министър-председателя по климатични политики в Министерски съвет в последното редовно правителство при премиера Кирил Петков даде разяснения за трите стълба на Механизма за справедлив преход и в часност Фонда за справедлив преход. Също така заяви, че България е на път да загуби 10% от предвидените 2,4 млрд. лева. Все още няма ясно решение обаче какъв начин ще бъде осъществена рекултивацията на терени. Едно от предложенията е да се създаде голямо държавно предприятие, който вариант ЕК предпочита да избегне, заради предпоставки за корупционни практики. В момента текат преговори по темата. Г-н Стефанов обобщи: „В крайна сметка плановете за справедив преход адресират икономическата диверсификация и преструктуриране на въглищните региони“.
По време на събитието бяха представени и част от данните, които „Дишай, Перник“ е успяло да събере от монтираните в различни квартали на града измервателни станции за качество на атмосферния въздух. Все още е рано да се вадят категорични изводи, необходимо е да се проследят данните от поне 2 години, за да се установи дали има тенденция, но прави впечатление, че в определени моменти от денонощието , около и след полунощ, се наблюдават повтарящи се пикови стойности. Данните от станциите в суров вид всеки ще може да открие на страницата на сдружението www.dishaypernik.org, а организаторите обещаха да се постараят да публикуват графики на страницата си във фейсбук, за да бъде по-достъпно за гражданите.
Представители на „Топлофикация Перник“ АД бяха поканени, за да споделят на какъв етап е рекултивацията на старото шламохранилище, има ли вече план в какво точно ще бъде превърнато, до къде е стигнала процедурата по ОВОС, какво става с ИП за производство на енергия от биогаз, всъщност как ще гарантират нормално топлоподаване за перничани, без производството на енергия да причинява наднормено замърсяване. Това, което обаче получиха присъстващите в отговор е предварително поготвен текст, който обвинява, че сред присъстващите „има много хора, които от години желаят и се борят само за едно нещо, Топлофикация Перник да спре да съществува.“ След като думите й бяха опровергани от членовете на „Дишай, Перник“, все пак отговори не бяха получени отностно стратегията за развитие на ТЕЦ „Република“, тъй като инж. Мечкарска е била упълномощена само да сподели въпросният текст. При тези условия обсъждане не се разви, но участниците в кръглата маса получиха покана да продължат разговорите с изпълнителнителния директор на дружеството, г-н Стойчев.
Относно социалния елемент на справедливия преход се включи Гаврил Гаврилов, журналист и експерт от Фондация БлуЛинк. Той определи Перник като уникален случай с това, че въглищните залежи са на изчерпване, за разлика от Стара Загора, така че Перник няма друг избор освен да продължи напред и да намери друга алттернатива. Някои от възможните проекти за реализиране в града, които той предложи са създаване на музей на крушката и зеления преход, да се създадат или изменят настоящите културни инициативи и се комбинират с туризъм в региона, а също така и вижда възможност за развитие на социално предприемачество и създаване на стартъп.
За реално решение на проблема с производство на елекртоенергия говори и Кристиян Димитров, координатор на кампанията „Енергийни общности“ на „Грийнпийс“ – България, който засегна темата за енергийните кооперативи. За да може обаче повече хора да проявят внимание към такъв вид предприемачество, важна част от промените е да се олекоти административния процес. Предложено беше да се създаде т.нар. „единно гише“ (one-stop-shop), на което желаещите да създадат енергиен кооператив да могат да получат всички необходими документи. Бяха представени и ползите от тези кооперативи, сред които са насърчаването на иновациите, създаване на нови работни места, подпомагане на околната среда, повишава жизнения стандарт и др.
На финала участниците си пожелаха проблемите, които са очертали в днешния ден, да бъдат решени в бъдеще.
Събитието се излъчваше на живо и е достъпно за гледане на следния линк:
https://www.facebook.com/dishaypernik/videos/1866708443727001